Турска ангорска котка – благородна и независима!
Изискана, аристократична, със силен и независим темперамент, Турската ангорска котка моментално ви пленява.
Считана за прародител на породи с дълга козина, Турската ангорска котка се радва на впечатляваща история и зрелищна съдба. Популярността и е намаляла във времето, което се дължи на изпитанията през които е преминала породата. Въпреки всичко съществува и до днес и е призната от Международната организация по фелинология.
История
Турската ангорска котка вероятно е отправна точка на всички съвременни породи котки с дълга козина. Изглежда, че генът с дълга козина за пръв път се появява в Турция преди повече от 500 години и от там породата се е разпространил по целия свят.
Турската ангорска котка се радва на голяма популярност и във Великобритания. През 19 век тя бива кръстосана с Британската късокосместа, и така се ражда Персийската котка, на която е предаден гена, отговорен за дългата козина.
Породата е на ръба на пълното изчезване след Втората световна война когато турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистокръвни животни. По това време селекционерите от Европа и САЩ започват да внасят ангорски котки от Турция, където тя е защитена от закона и понастоящем.
Вид
Турската ангорска котка се характеризира с полу-дълга,копринена козина и фин силует, което я нарежда в категорията на чужди котки като Абисинската и Синя Руска котка.
Темперамент
Котката от тази порода е автентична. Дори и да приема с удоволствие компанията на човека, запазва силно чувство за свобода и независимост. Справя се много добре сама и обожава игрите. Поради благият си характер е идеалният семеен домашен любимец.
Грижа
Козината трябва да се сресва и четка правилно няколко пъти седмично. Породата не е застрашена от специални заболявания, но е склонна към глухота.
Легендата гласи, че тази порода е позната на Изток от преди 1000 години. Октавиан Август, императорът на Рим, описва тази бяла котка със златни очи като „деликатна и изискана, благородна и с независим дух“.
През първата половина на XVII век Турската ангорска котка става много популярна, първо в дворовете на кралете на Франция, а по-късно и сред други кралски семейства в Европа. Един от най-известните собственици на Турска ангорска котка е френският кардинал Ришельо. Породата е била вдъхновение за много художници, като един от тях е бил самият Жан-Оноре Фрагонар, през втората половина на 18 век.