Кучето – нека говорим на неговия език
ОБЩУВАНЕТО С КУЧЕТО – ЛЕСНА РАБОТА!
Когато трябва да общуваме с кучета, нивото на взаимоотношения придобива други измерения, защото няма общ език, който да е мостът между нас и тях.
Въпреки това, дори да изглежда трудно, кучешкият език може да се научи и интерпретира в полза и на двамата. Кучето може да предаде настроението си не само чрез лай, но и чрез други значими звуци (хленчене, лаене, въздишка, стенене).
Също така, тонът, честотата и интензивността на лаенето могат да изразяват различни съобщения, които само внимателен майстор може да интерпретира.
КУЧЕШКИ СИГНАЛИ И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ
Кучеto може да ни изпрати съобщение чрез цялото си отношение, през позицията на тялото, опашката, главата си, дори чрез очите си.
Очевидно е, че ако кучето се опира на предните си лапи и трескаво маха с опашка, иска да ни покани да играем.
Обратното на това състояние на екзалтация е възможността за атака: кучето има леко огънати лапи, прибрани уши, главата прибрана между раменете, полузатворени очи, кожа леко набръчкана на челото. В този случай е най-добре да се оттеглите от кучето.
Когато кучето хленчи, то е развълнувано, или това означава, че иска да излезе навън за физиологични нужди, или че е болно и нещо го боли. Но ако куче има кученца, което кърми, то вероятно иска да ни обърне внимание на уникална ситуация, появила се с кученцата.
КУЧЕШКА УСМИВКА – ВЪЗМОЖНО Е!
Известната усмивка на кучетата, характерна за далматинците, може да се наблюдава при кучето коли и динго, както и при кръстоски, представляващи придобито поведение, проявяващо се главно в напреднала възраст. Тази усмивка се състои в повдигане на горната устна и разкриване на горните зъби, което създава поне комична усмивка.
Някои може да се изплашат, като го смятат за заплашителна усмивка, но, идвайки с други жестове на подчинение и „мир”, се наблюдава включването му в мирното поведение. Усмивката е знак на привързаност, приятелство и смирение: кучето се усмихва на господаря си, когато се прибере вкъщи или когато направи нещо лошо, като по този начин избягва наказанието.