Евразиерът първоначално е бил известен като „Вълчи чоу“, но след като е кръстосан със Самоед, името му е променено на Евразиер.

Историята на тази порода е тясно свързана с името на Юлиус Випфел. След Втората световна война семейство му се установява във Вайнхайм, Германия. Главата на семейството Юлиус бил голям любител на кучета, очарован още от юношеството си от характеристиките на северните кучета. Случило се така, че намерил такова куче в кучешки приют.

Канадецът както го нарича Випфел,  се оказало перфектното куче за шейна, което веднага се интегрира в новото семейство. Само три дни след пристигането си в семейство Випфел, това куче не оставяло непознати да влизат в двора и се превърнало в защитник на детето. Випфел заявява: „Неговата интелигентност и непокорен характер бяха различни от тези на другите кучета.“

В средата на 50-те години на миналия век семейство Випфел започва да търси наследник на канадеца. Тъй като не намират куче, което да подхожда, те се решават на женска от породата Вълчи шпиц: Бела фон дер Валдмуле. Съпругата на Випфел му предложила да кръстоса двете породи и да създаде нова.  Така през март 1959 г. Бела очаква първото си поколение, което съпрузите Випфел дават на семейство Балдамус, които искали Вълчи шпиц.

Едно добре калено куче!

Евразиерът е самоуверено и спокойно куче, което може да издържи всяко предизвикателство. Той е добър пазач, през цялото време нащрек и бдителен. Той е много привързан към децата, като едно добро семейно куче. Той е подозрителен към непознати, но не е срамежлив. Не трябва да се държи затворен или вързан, но да се ангажира с различни физически активности.

Евразиерът обича занимания със семейството си, разходки сред природата и игри от всякакъв вид.